distortion 2.0 дисторсия на мисълта

ако чайниците ги болеше – скица на един разказ

млад писател пуска фантастичен разказ на тема нравственото отношение между създател и творба (бог-човек, човек-компютър), (хората, земята сме проект, в който други, еволюирали разуми се 'прераждат' в едно или друго тяло; като тялото не усеща другия разум, и другия разум няма познание за себе си, докато е в тялото), който бива забелязан от философски настроената критика.
тръгва дискусия доколко това е правдоподобно, а привържениците на правдоподобността намират и друга аналогия - доколко мислещите машини са самостоятелни мислещи субекти...
разгорява се морална дискусия за това как третираме автоматите, които изпълняват различни функции и вземат самостоятелни решения, доколко са самостоятелни и дали трябва да ги третираме като личности
...
малкия и безобиден разказ заражда философска лавина, която прераства в глобална дискусия.
младия писател бяга от отношение по темата, и винаги отрича сериозността на това, което е написал в разказа си, като твърди, че това е просто разказ и нищо повече,
въпреки усилията му да остане настрана от вземането на страна, бива изправен до стената, и в едно топ интервю, на въпроса какво му е отношението към разгорелия се спор, той отвръща с въпрос 'а ако чайниците ги болеше?'

след настъпилото смущение той пояснява 'ако чайниците ги болеше, и всеки път като ги оставите на котлона те пищят от болка?'

да се пробудиш

Трудно е да се пробудиш....

За апокалипсиса и новия ред

Ако приемем за вярно разумното начало (или Бог), то тогава Той ни е оставил да градим цивилизация и да израстваме духовно... и когато скапем нещата тотално, забърсва дъската и започва отначало - преди е бил Потопът, после е унищожил инките, ние унищожихме маите...

и ако се вслушаме в напоследък популярните истории за края на света през 2012, или някоя друга скорошна дата,... и им повярваме, можем спокойно да си отдъхнем...

Защо ли? обикновено, ако има разумна намеса в тези катаклични RESET-и, то се предполага, че те настъпват в удачен за последствията момент... или, за да се изтрие стария ред, трябва да има подготвен нов... и ако се замислим, заслушаме и зачетем, света си бълбука за дребни (за мащабите на глобално нравствено развитие) темички, и идеята за новия ред още не се е родила. а тепърва ще трябва и да се проповядва, за да влезе в главите и сърцата на оцелелите.. та така,... засега на източния фронт всичко е спокойно. чакаме нашия месия да рецитира новото слово

хайде да напиша нещо

Реших да напиша нещо в блога. тоест, тук. Замислих се за какво да пиша. Нищо не излезе на първо четене. Мислите ми се реят, многобройни, оплетени като спагети, и нито една идея не изкача оформена, достойна да бъде описана в блог. Едни такива, живи, мърдащи, и много... но когато се пресегнеш към някоя, тя се шмугва в множеството и не успяваш да я задържиш достатъчно дълго, за да и проброиш краката, ръцете, главите, и прочие белези.. т.е, да я вкараш в грубите словестни форми на поста...  много е тъпо. толкова много неща, които си струва да изкаже човек, а някак полуоформени, още недопечени,... тиклави, както би се изразил някой кулинар... а иначе с такъв потенциал....

е,  пописах си...

flashback

някои скорошни събития напомниха за смятани за преодолени не чак толкова скорошни спомени... така възниква въпроса за регулярността и цикличността на някои житейски парадигми.. змията, захапала опашката си, във вечна връзка между минало и бъдеще, с несобствено настояще лутащо се между тях... това, парадоксално, не е стабилно състояние и неизменно ще залитне към такова... към добре познатото, или, с помощта на прясно натрупаната кинетика, към друго, по-високо енергийно...